Осъдиха немска ветеринарна лекарка, евтаназирала българско куче

Германо-българско дружеството отнесло Бета, за да й поставят протеза, там я приспали

Урната с праха на убитото в Германия животно лежи под паметна плоча в кучкарника в Шумен[/b] [/b]

В Германия беше осъдена лекарка от немска ветеринарна служба, евтаназирала българско улично куче от Шумен. Това съобщи Григор Димитров, председател на Германо-българското дружество за защита на животните, което пета година финансира кастрационния център в града.

Малтретираната 3-годишна Бета била откарана там, за да й поставят протези на двата ампутирани крака, но земният й път в центъра на Европа приключил само след месец и 13 дни, когато е били приспана. Това се случва в един приют във Франкфурт на Майн, става ясно от дебата в немския сайт на дружеството, продължил месеци наред. “След операция при полеви условия, ампутирайки двата й крака, български лекар направи невъзможното, за да я спаси, а в европейска Германия я умъртвиха”, страдат местни природозащитници.

Делото за смъртта на осиновената в Германия Бета, кръстена там от приемното семейство Максима, продължило почти две години, но немско-българското дружество го спечелило. Димитров отказа да съобщи името на германската лекарка, както и присъденото обезщетение. “Едва се намери текст в немското законодателство, по който да търсим справедливост.” Делото е заведено по един параграф от тамошния наказателен кодекс, според който не са имало право да умъртвят животното без съгласието на лекуващия го лекар.

През цялото време, докато вървяло делото, трупът на кучето е съхраняван във фризер. След приключването му Димитров кремира българското куче в немски крематориум. После тленните му останки са донесени в Шумен от две германски природозащитнички. Урната с праха на Бета-Максима е погребана ритуално в двора на Немския кастрационен център в Шумен, от където е тръгнала жива за центъра на Европа. Присъствали служителите от приюта и немските гости. Ритуалът се извършва в един и същи ден и час в Германия и в Шумен.

Гробчето на Бета-Максима е първото нещо, което се вижда от входа на приюта, разположен върху 5 декара. Върху него вече се е хванала българска роза. Върху надгробния камък е изписана дълга епитафия на немски и на български. Тя е в стихове, написани е за случая от немска поетеса:“Не плачете над моя гроб. Аз не съм тук, не спя вечен сън”, гласи епитафията.

Историята на Бета-Максима е покъртителна. Тригодишното куче, което охранявало разградена крайградска вила, е докарано в общинския приют в Шумен като парче кърваво месо през февруари 2004 година. Вързаното куче пред очите на малките си кученца е било използвано като стръв за обучение на два бойни питбула. Просто собственикът ги пуснал да потренират върху нея. Тя се борила, но когато вече нямала сили, се предала и паднала на лявата си страна, а бойните кучета я разкъсвали в дясно. И всичко това се случило почти в центъра на Шумен, на стотина метра от магазин “Билла”. Лежала окървавена в калта и студа цели три дни, преди съсед да се смили и да повика служителите от приюта.

“Докараха я полужива”, припомня си актрисата Калушка Вълева, която работи в приюта на обществени начала. “Ченето й беше натрошено, езикът разкъсан, ушите изтръгнати, задният крак изяден, предният виси само на кожичка, очите изхвъркнали. Ние с колежката само плачем и молим д-р Христов да я спаси. Той вика ще се опитам, но му мислете как ще се грижите после за нея.” Д-р Христомир Христов я оперира почти 5 часа. Кастрационният център тъкмо бил създаден, а в операционната имало само упойки и инструменти за кастрации. Тогава взели керпедена от работника по поддръжката. Изварили го и с него лекарят ампутирал двата десни крака. Сложил и саморъчно направена шина на ченето и завързал муцуната с тиксо. Цели 40 дни, докато ченето заздравее, жените от приюта хранели и поели Бета със спринцовка. След ден в приюта се появили и стопаните на вилата. Те довели нейните кученца да видят майка си, но от нея се отказали.

Бета живяла щастливо в приюта близо 4 месеца. Научила се да се движи. Подпирала се с остатъка от задното си краче и така се предвижвала. Обикаляла затревените пътеки на приюта и дори нямала рани от влаченето. Служителите всяка сутрин изнасяли огромното куче с одеало на пътеката и всяка вечер го прибирали в халето на сухо.
После нейната история е описана в немския сайт на дружеството, пусната е и снимката й. Публикувана е и дарителска сметка. Около 20 семейства пожелали да я осиновят и се погрижат за протеза. Така на 7 юни 2004 г. тя с още 30-тина български кученца е откарана със самолет в Германия.

Там намира любящи стопани. Немското семейство има две дъщери, които се грижат за Максима. През юли семейството обаче трябва да замине на море. В интернет намират адреса на приют във Франкфурт на Майн, където приемат да се грижат за кучето, докато стопаните се завърнат. На 10 юли я оставят там. След десет дни, на 20 юли 2004 тя е евтаназирана. След един инцидент кучето се хлъзнало по едни стълби, паднало и се ранило. От приюта повикали дежурна лекарка от тамошната ветеринарна служба. Като видяла кучето без два крака, без уши и само с едно око, а сега и ранено, след прегледа тя решила, че то се мъчи. И го приспала. Когато осиновителите дошли да приберат Максима, разбрали, че тя е умъртвена без да ги питат.

ТОНКА ПЕТРОВА, 19 април 2007 г.