Съгласувани действия между общини, НПО и държава ще решат кучешкия проблем.
Кръгла маса на тема "Отговорностите на общините за полагане на грижи за безстопанствените кучета – проблеми и възможни решения” се проведе на 29 април в град Шумен.
Само съгласувани действия между общини, неправителствени организации (НПО) и държава, ще решат проблема с бездомните кучета в страната. Единичните действия на всяка община водят до краткотраен ефект, ако усилията на всички не бъдат едновременни. Около това се обединиха участниците на национална кръгла маса на тема „Отговорностите на общините за полагането на грижи за безстопанствени кучета – проблеми и възможни решения“, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ), която се проведе в Шумен в четвъртък.
На форума, открит от кмета на Шумен Красимир Костов, присъстваха Гинка Чавдарова, изпълнителен директора на НСРОБ, д-р Дамян Илиев, заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), кметове на общини, представители на неправителствени организации, както и пострадали граждани от четириноги.Във встъпителното си слово Гинка Чавдарова заяви, че се очаква на форума да бъдат набелязани реалистични мерки за справяне с проблема бездомни кучета, а не да се предложат решения, които да останат на книга, поради липсата на ресурс. Според Чавдарова текущите разходи по издръжка на приют и необходимите годишни инвестиции са възможни за по-големия регион, а за малките общини е непосилно. „Не бива да искаме от малките общини да затварят цикъла с приют, операционни и всички необходими изисквания. Те могат да поемат кастрацията на кучета и настаняването им в приют, но за част от услугите в т.ч. и здравни да търсят по-големия регион или 2-3 малки общини да обединят усилията си“, уточни тя. По думите й най-сериозният проблем е не в еднократната инвестиция, а в издръжката на тези приюти. Тя посочи, че е необходимо активно действие от страна на общините за партньорство с природозащитни организации и фондации в страната и извън нея. „Те трябва да са с потенциални възможности и партньорството да не е еднократно – да помагат с методическа помощ, или с процеса на осиновяване, за да се освободи административния център от тези задължения“, каза Чавдарова.
Според нея общините трябва да насочат вниманието си към повече информираност на гражданите, а НСОРБ трябва да съдейства на общините за участието им в европрограми и партньорства със силни европейски природозащитни организации. „Всички вече толкова сме притеснени, че този въпрос не се решава, че няма място за противопоставяне“, коментира консенсусните решения, взети на този национален форум, изпълнителният директор НСОРБ Гинка Чавдарова. Очакваният сблъсък между природозащитни организации и представителите на общините не се състоя, въпреки че една от поканените организации за защита на животните бойкотира, като отказа участие в срещата.
Всички присъстващи достигнаха до извода, че не животните, а хората са виновни по улиците да има бездомни животни. Те настояваха час по-скоро проблемът да бъде решен. Нито една от страните не се противопостави на модела, залегнал в новия Закон за защита на животните, известен като „хвани, кастрирай и пусни“.
Първи направи своята презентация кметът на Шумен Красимир Костов, домакин на срещата. Сред най-успешните модели в цялата страна беше посочен опитът на общината в Шумен. „Да потърсим конкретни решения на проблема“, призова от трибуната кметът Костов.
На срещата присъстваха кметове, зам.-кметове и експерти от над 120 общини в цялата страна, сред които Русе, Разград, Смолян, Ловеч, Пловдив, Добрич, Своге и др., както и представители на различни природозащитни организации. Презентации на добрите си практики направиха представители на общините Русе и Пловдив. Участничка от града на тепетата припадна, което наложи работата да спре за известно време.
Второто представяне беше на русенският зам.-кмет по екология Орлин Лазаров. Общината е заделила 500 000 лв. и е изградила общински кастрационен център, който напълно отговаря на изискванията на закона. В Русе работи от няколко години и кастрационен център, финансиран от немско дружество. В общинския център са назначени 2 екипа ловци с две коли, двама лекари и 4 гледачи, както и организатор, който поддържа и постоянен информационен сайт за дейността на центъра и животните, за които се търсят осиновители. „При нас обаче кучета са над 5000, за разлика от Шумен, където са едва 1200-1300″, коментира Лазаров. Идеята, гратисният срок от 3 г., който изтича през януари 2011 г., бездомните кучета да бъдат изтеглени в приюти да се удължи с още 5 години, дойде от Русе. Това е наложително поради факта, че поради безпаричия или нежелание голяма част от общините не са направили нищо по въпроса. „Дълбоко се съмнявам, че до края на годината могат да бъдат прибрани четириногите“, каза още Лазаров. Засега общината отделя и по около 12 лв. за чип, който се поставя на всяко бездомно куче, преди да бъде върнато на улицата. От Русе настояха и за ясни критерии за агресивността на животните, определени за умъртвяване. От „Четири лапи“ уведомиха, че вече имат разработена методика, която ще споделят с общините.
Добри практики презентираха и от Пловдив, Монтана, Летница, област Ловеч. „През 1993 г. започнахме с 44 осъдени на смърт кучета, които заварихме в клетките на тогавашния изолатор в Добрич. Досега сме кастрирали над 5200, а в приюта са настанени за постоянно 700″, каза управителката на немският център в Добрич Мария Великова. „От 17 години работя за проблема, той няма да бъде решен, ако не се започне от селските кучета. От селата бълват най-много кучета по улиците“, каза тя. „Който не си кастирара кучето, наложете му драстични такси“, отсече Великова. Хуманното отношение към животните от нашите деца днес, е бъдещото им отношение към самите нас.
Особено показателен беше докладът на кмета на Летница д-р Красимир Джолев, който е ветеринарен лекар. И при най-добро желание малките общини просто нямат пари, затова според него трябва да отпаднат задълженията всяка община да гради приют.Те да бъдат изградени на регионален принцип с участието на НПО и държавата.
Точно очакването на общините държавата да помогне финансово на проблема, събуди най-много дебати и получи най-малко надежди някога да стане. Представителят на Министреството на земеделието и храните само информира, че ще бъде внесен законопроект за инкриминиране на жестокостта към животните и ще доведе до знанието на министър Найденов всички предложения от кръглата маса.
Зам.-директорът на Националната ветеринарно-медицинска служба д-р Дамян Илиев съвсем охлади надеждите за държавна помощ, като обясни колко е орязан техният бюджет. Неговият призив беше, че след като новата национална информационна система вече е факт, трябва процесът да протече така: Идентификация на кучетата, регистрация и шокова кастрация. Д-р Илиев уточни, че НВМС няма предвидени средства за това. Той напомни, че България е имала идентификационна карта на животните още през 1901 г., но и тогава въпросът се е решил с отпускане на държавни средства. От неговите думи стана ясно, че при проведен търг за идентификационни чипове на конете, цената на чиповете е паднала до 6 лв. Това накара много от общините да поискат подобен търг и за чиповете на кучета. Гинка Чавдарова предложи, ако това стане, половината да си платят общините. После да закупят за своите инспектори т. нар. „четец“, който може да открие по чипа чие е кучето – домашно или улично.
Ветеринари обаче опонираха, че най-често на улицата се изхвърлят новородени, а чип се поставя над 8-месечна възраст. „Нужно е да се потърси балансиран вариант между общинските администрации, природозащитните организации и интересите на гражданите, за едно цивилизовано решение на проблема“, каза в заключение кметът на Шумен. Дебатите продължиха над 4 часа и завършиха с посещение на кастрационния център край Шумен.
Националният форум завърши с приемане на няколко решения, основното сред които е създаването на работна група, която да подготви промени в Закона за защита на животните. В нея се включиха ветеринарни лекари, природозащитници, както и управители на общински приюти. Групата ще работи на територията на Шумен и до месец ще се състои още едно събиране.
Решенията на кръглата маса:
1. Създаване на работна група, излъчена от форума, която ще предложи законодателни промени в Закона за защита на животните. Заседанията ще се провеждат в Шумен.
2. Съгласуване на действията между общините и неправителствения сектор.
3. Трайното решение на въпроса е свързано с идентификация, регистрация и кастрация.
4. Смяна на административния модел. Да се търси ефективно решение на проблема на регионален принцип. Всяка община да има право да се обедини със съседни на регионален принцип за изграждане на приюти.
5. Санкция и контрол. Да се търси по-ясна и засилена отговорност от собствениците на кучета.
Не беше приета идеята за национална кампания за регистрацията на кучета, която да се провежда от общините.
Всички присъстващи се обединиха, че трайното настаняване в приюти трябва да е крайна мярка.
Източник: Общински пpиют за животни
Кръгла маса на тема "Отговорностите на общините за полагане на грижи за безстопанствените кучета – проблеми и възможни решения” се проведе на 29 април в град Шумен.
Само съгласувани действия между общини, неправителствени организации (НПО) и държава, ще решат проблема с бездомните кучета в страната. Единичните действия на всяка община водят до краткотраен ефект, ако усилията на всички не бъдат едновременни. Около това се обединиха участниците на национална кръгла маса на тема „Отговорностите на общините за полагането на грижи за безстопанствени кучета – проблеми и възможни решения“, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСРОБ), която се проведе в Шумен в четвъртък.
На форума, открит от кмета на Шумен Красимир Костов, присъстваха Гинка Чавдарова, изпълнителен директора на НСРОБ, д-р Дамян Илиев, заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), кметове на общини, представители на неправителствени организации, както и пострадали граждани от четириноги.Във встъпителното си слово Гинка Чавдарова заяви, че се очаква на форума да бъдат набелязани реалистични мерки за справяне с проблема бездомни кучета, а не да се предложат решения, които да останат на книга, поради липсата на ресурс. Според Чавдарова текущите разходи по издръжка на приют и необходимите годишни инвестиции са възможни за по-големия регион, а за малките общини е непосилно. „Не бива да искаме от малките общини да затварят цикъла с приют, операционни и всички необходими изисквания. Те могат да поемат кастрацията на кучета и настаняването им в приют, но за част от услугите в т.ч. и здравни да търсят по-големия регион или 2-3 малки общини да обединят усилията си“, уточни тя. По думите й най-сериозният проблем е не в еднократната инвестиция, а в издръжката на тези приюти. Тя посочи, че е необходимо активно действие от страна на общините за партньорство с природозащитни организации и фондации в страната и извън нея. „Те трябва да са с потенциални възможности и партньорството да не е еднократно – да помагат с методическа помощ, или с процеса на осиновяване, за да се освободи административния център от тези задължения“, каза Чавдарова.
Според нея общините трябва да насочат вниманието си към повече информираност на гражданите, а НСОРБ трябва да съдейства на общините за участието им в европрограми и партньорства със силни европейски природозащитни организации. „Всички вече толкова сме притеснени, че този въпрос не се решава, че няма място за противопоставяне“, коментира консенсусните решения, взети на този национален форум, изпълнителният директор НСОРБ Гинка Чавдарова. Очакваният сблъсък между природозащитни организации и представителите на общините не се състоя, въпреки че една от поканените организации за защита на животните бойкотира, като отказа участие в срещата.
Всички присъстващи достигнаха до извода, че не животните, а хората са виновни по улиците да има бездомни животни. Те настояваха час по-скоро проблемът да бъде решен. Нито една от страните не се противопостави на модела, залегнал в новия Закон за защита на животните, известен като „хвани, кастрирай и пусни“.
Първи направи своята презентация кметът на Шумен Красимир Костов, домакин на срещата. Сред най-успешните модели в цялата страна беше посочен опитът на общината в Шумен. „Да потърсим конкретни решения на проблема“, призова от трибуната кметът Костов.
На срещата присъстваха кметове, зам.-кметове и експерти от над 120 общини в цялата страна, сред които Русе, Разград, Смолян, Ловеч, Пловдив, Добрич, Своге и др., както и представители на различни природозащитни организации. Презентации на добрите си практики направиха представители на общините Русе и Пловдив. Участничка от града на тепетата припадна, което наложи работата да спре за известно време.
Второто представяне беше на русенският зам.-кмет по екология Орлин Лазаров. Общината е заделила 500 000 лв. и е изградила общински кастрационен център, който напълно отговаря на изискванията на закона. В Русе работи от няколко години и кастрационен център, финансиран от немско дружество. В общинския център са назначени 2 екипа ловци с две коли, двама лекари и 4 гледачи, както и организатор, който поддържа и постоянен информационен сайт за дейността на центъра и животните, за които се търсят осиновители. „При нас обаче кучета са над 5000, за разлика от Шумен, където са едва 1200-1300″, коментира Лазаров. Идеята, гратисният срок от 3 г., който изтича през януари 2011 г., бездомните кучета да бъдат изтеглени в приюти да се удължи с още 5 години, дойде от Русе. Това е наложително поради факта, че поради безпаричия или нежелание голяма част от общините не са направили нищо по въпроса. „Дълбоко се съмнявам, че до края на годината могат да бъдат прибрани четириногите“, каза още Лазаров. Засега общината отделя и по около 12 лв. за чип, който се поставя на всяко бездомно куче, преди да бъде върнато на улицата. От Русе настояха и за ясни критерии за агресивността на животните, определени за умъртвяване. От „Четири лапи“ уведомиха, че вече имат разработена методика, която ще споделят с общините.
Добри практики презентираха и от Пловдив, Монтана, Летница, област Ловеч. „През 1993 г. започнахме с 44 осъдени на смърт кучета, които заварихме в клетките на тогавашния изолатор в Добрич. Досега сме кастрирали над 5200, а в приюта са настанени за постоянно 700″, каза управителката на немският център в Добрич Мария Великова. „От 17 години работя за проблема, той няма да бъде решен, ако не се започне от селските кучета. От селата бълват най-много кучета по улиците“, каза тя. „Който не си кастирара кучето, наложете му драстични такси“, отсече Великова. Хуманното отношение към животните от нашите деца днес, е бъдещото им отношение към самите нас.
Особено показателен беше докладът на кмета на Летница д-р Красимир Джолев, който е ветеринарен лекар. И при най-добро желание малките общини просто нямат пари, затова според него трябва да отпаднат задълженията всяка община да гради приют.Те да бъдат изградени на регионален принцип с участието на НПО и държавата.
Точно очакването на общините държавата да помогне финансово на проблема, събуди най-много дебати и получи най-малко надежди някога да стане. Представителят на Министреството на земеделието и храните само информира, че ще бъде внесен законопроект за инкриминиране на жестокостта към животните и ще доведе до знанието на министър Найденов всички предложения от кръглата маса.
Ветеринари обаче опонираха, че най-често на улицата се изхвърлят новородени, а чип се поставя над 8-месечна възраст. „Нужно е да се потърси балансиран вариант между общинските администрации, природозащитните организации и интересите на гражданите, за едно цивилизовано решение на проблема“, каза в заключение кметът на Шумен. Дебатите продължиха над 4 часа и завършиха с посещение на кастрационния център край Шумен.
Националният форум завърши с приемане на няколко решения, основното сред които е създаването на работна група, която да подготви промени в Закона за защита на животните. В нея се включиха ветеринарни лекари, природозащитници, както и управители на общински приюти. Групата ще работи на територията на Шумен и до месец ще се състои още едно събиране.
Решенията на кръглата маса:
1. Създаване на работна група, излъчена от форума, която ще предложи законодателни промени в Закона за защита на животните. Заседанията ще се провеждат в Шумен.
2. Съгласуване на действията между общините и неправителствения сектор.
3. Трайното решение на въпроса е свързано с идентификация, регистрация и кастрация.
4. Смяна на административния модел. Да се търси ефективно решение на проблема на регионален принцип. Всяка община да има право да се обедини със съседни на регионален принцип за изграждане на приюти.
5. Санкция и контрол. Да се търси по-ясна и засилена отговорност от собствениците на кучета.
Не беше приета идеята за национална кампания за регистрацията на кучета, която да се провежда от общините.
Всички присъстващи се обединиха, че трайното настаняване в приюти трябва да е крайна мярка.
Източник: Общински пpиют за животни
