Новина: : Почина най-старият обитател на приюта в Шумен
(Категория: НОВИНИ)
Публикувано от redaktor
четвъртък 17 септември 2009 - 00:33:44
Тази дни в кучешкия приют в Шумен от старост почина Роза. Тя беше най-старият обитател на рая за четириногите, който се намира на около 5 км от центъра на града и е разположен върху 4 декара площ, върху бивш общински склад. Всички плакаха за грозноватичката, едноока бяла на цвят кучка. Преди 6 години, през юни 2003 г., когато в тогавашния общински изолатор, превърнат в скотобойна, бяха умъртвени над 2500 кучета и всяко от тях излизаше на данъкоплатеца по 49 лв., Роза беше намерена в т.н. килия на смъртните. Чакаше я евтаназия. Тя и още 40 други кученца, затворени в 40-те циментови клетки на тогавашния изолотор, бяха спасени от умъртвяване.
На 1 юни 2003 г. тогавашният кмет Веселин Златев, въпреки закона, задължаващ евтаназията, сключи 5-годишен договор с немския спонсор, германецът от български произход Григор Димитров и неговото дружество „Германо-българска помощ за животните” Когато новите стопани на приюта я кастрирали и върнали в района, от който е била взета, Роза още на другата сутрин се завърнала. Три пъти я връщали и тя се прибирала. Накрая я оставали свободна, да пази вратите на приюта, защото умеела да прескача и най-високите огради на дворчетата. Така цели 6 години посрещала хората на входа. В годините, когато европейските природозащитни организации заобикаляха България, защото беше в сила законът, разрешаващ масовата евтаназия, в Добрич и Шумен изградиха приюти по европейски модел. В тези два града проблемът с популацията на улични кучета се решаваше хуманно по методиката: „Хвани, кастрирай и пусни”. Впрочем тази методика е в основата и на сегашния Закон за защита на животните. Сега договорът беше преподписан за още 5 години, но общината пое съфинансиране в съотношение 40:60, като по-голямата сума поема пак спонсорът. Григор Димитров се появи първо в Добрич, а после в Шумен след продължителни и безрезултатни преговори с варненската кметска администрация и тогавашния градоначалник Христо Кирчев приютът да бъде изграден именно в морската столица. Идеята се видя твърде неприемлива на тогавашното кметско ръководство и приютът в Каменар си остана общински с 50-те си бетонни клетки. По същото това време немецът вложи няколко десетки хиляди евро за руконструкцията на шуменския приют. Тук четириногите се отопляват с парно, а тези, които са на открито, живеят в дървени къщички. Бяха изградени 20-ина дворчета с дървени къщички и зидани навеси, в които животните живеят на открито по 20-30 в едно заграждение. Построена беше реанимация, а операционната разширена, прекарано беше парно с дърва и въглища и над 200 кв. метра закрито и отопляемо хале с теракот, за да може да се оперира и през студените зимни дни. Германският спонсор въведе изискване за пълна прозрачност на всичко, което се върши в приюта. Вратите му са отворени всеки ден, включително в събота и неделя за граждани, за хора, които искат да си осиновят куче и за всички проверяващи. Така започна кастрацията на шуменските бездомни кучета. В първите години по 100 месечно, сега по-малко, защото все по-рядко по улиците има четириноги без ушна марка, т.е. некастрирани. Хората, които работят тук, са назначававани с конкурс. „Вземаме не безработни хора, които просто си търсят работа, а подбираме такива, които наистина обичат животните и ще се грижат за тях с любов”, обясни пред репортер на вестника управителят на приюта д-р Милен Данков. 42-годишният ветеринарен лекар сам е сред най-добрите специалисти по декоративни животни, притежава и собствена частна клиника. Тук обаче за кастрациите взема от 3 до 5 лева на четириного, защото това е ценоразписът, утвърден от германския спонсор. Нито едно куче не е евтаназирано през последните 6 години. Приспани са били само няколко безнадеждно болни, ударени от кола на улицата или натровени, които след лечение, не са могли да бъдат спасени, обяснява д-р Данков, един от най-голямите противници на евтаназията. На онези, коити имат мерак да убиват, уж да спасят улиците от скитащи кучета, той просто обяснява, че него са го учили да спасява животни, а не да ги убива. Отношението към кучешкия приют в Шумен е между осанна и разпни го. Тук лекуват безплатно всички болни животинки, които деца или възрастни намерят по улиците и горите – от сърнички до гарги и корморани. Дори негласно изградили и първия коткарник в страната, където приютяват котета в крайна беда. За тях е отделена стаичка на втория етаж с тераса и дворче от 30 кв. м. Така редом до вековните си врагове, на слънцето се препичат и 28 котки, за по-сигурно двойна мрежа и пътека ги дели от кучетата. Част от шуменци обаче са недоволни от темповете на решаване на проблема. Много от тях са забравили как преди 6 години улиците бяха пълни с новородени кучета. От една страна общината избиваше, а не кастрираше, а от друга по улиците се раждаха повече. Само след 6 месеца популацията се възстановяваше, разказва Данков. Част от хората просто искат кучета да няма по улиците. Не ги интересува, че обемът на приюта е ограничен. Според новата наредба на едно куче в приют се полагат 3.5 кв. м площ, т.е. шуменският може да приюти точно 496. Докато домашното задължително трябва да се шири поне на 6 кавдрата. Засега тук са настанени около 350-400. Те завинаги остават тук, те са предимно, проявили агресия или докарани тук като малки и вече не могат да бъдат върнати на улицата. Годишно 70-75 от тях си намират нови стопани, но сега осиновяванията разко са намалели, след като кметът въведе изискването това да става само след поставяне на микрочип. След разширението, за което общината брои 130 000 лв. в края на м.г., с надеждата в приюта общо да могат да се настанят поне 700 четириноги, също е разочарована. Така след проверка на РВМС ветеринарите намериха кусури и на шуменския кучкарник, доскоро прославян като излязъл от „Анимал планет”. Навесите в новото разширение от 800 км. м са плитки и не могат да подслонят всички животни, настанени там. Настилката също не е подходяща за измиване и дезинфекция, а колата, с която се превозват животните, трябва да се смени с нова, с климатик. Предписано е и да има 24-часово дежурство . Тези несъвършенства лесно могат да бъдат отстранени, макар че ще оскъпят пак издръжката, коментира д-р Данков. „Слава богу тук не се говори за закриване, както стана с приютите в Пловдив и Варна.” Защо след като тук са кастрирани 3500 кучета, по улиците все още се мотаят бездомни песове, питат се мнозина шуменци, а и общинари. Проблемът е, че ромските махали и вилните зони бълват към центъра некастрирани и несоциализирани животни. А в тези квартали има още много работа, нужно е екипите да ходят с полиция, а виладжиите да бъдат убедени да дадат дворните си кучета за безплатна кастрация в НКЦ. Според местни природозащитници вече проблем са не бездомните, а домашните. Месечно по 50-60 новородени се захвърлят тайно нощем пред вратите на приюта. Повечето от тях са родени в дворове и вила от охранни кучета. Оставят се тайно нощем, защото тук не приемат малки, ако не бъде доведена и майката за кастрация. Почти всички питомци, настанени тук са със своя съдба и драма, равна на тази на Белия Бим, Черното ухо. Две от ямболските кучета, за които имаше съмнение, че са от глутницата, умъртвила през ноември 2007 г. англичанката Ан Маргарет в село Недялско, бяха настанени тук на "отговорно пазене". Прокуратурата ги искаше живи и здрави до приключване на следствието за смъртта на англичанката. То е приключило, но никой от Ямбол не е проявил интерес към тях. Четириногите показали миролюбив нрав в Шумен. Те са кастрирани, едното вече е осиновено, а второто живее в общ двор със себеподобни. Антония Митева
Новина от
( http://animal.rusetv.com/news.php?extend.225 )